НИЕ СМЕ ТВОРЦИ НА ЖИВОТА СИ

Ние сме истинските творци на нашия живот, а не пасивни жертви на сляпата съдба, като всеки наш избор, мисъл и вътрешно убеждение изгражда реалността, която преживяваме ден след ден.
В съвременния свят често чуваме фразата, че животът ни се случва такъв, какъвто го направим, но рядко се замисляме за дълбоката психологическа и философска основа на това твърдение. Илюзията за случайността е удобен щит, зад който се крием, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си резултати, болки и радости. Нищо в този свят не се случва случайно. Всяко събитие, всеки човек, който влиза в нашия живот, и всяка криза носят със себе си точно определен смисъл, урок и отразяване на вътрешния ни свят. Когато анализираме съществуването си през призмата на транзакционния анализ, става кристално ясно, че сценарият, по който живеем, е написан в най-ранното ни детство, но той не е присъда, а навици и програми, които можем да пренапишем.
Транзакционният анализ ни учи, че в ранните си години децата взимат така наречените ранни решения за това какви са те, какъв е светът и как се живее в него. Всичко това се случва от моделите, които вижда детето от своите родите, както и посланията, които чува от тях (за това ще говорим в статията 12те Забрани, които родителите отправят към децата си). Тези решения се превръщат в нашия жизнен сценарий, който след това следваме несъзнавано, като възрастни. Ако тогава сме повярвали, че не сме достатъчно добри, че любовта трябва да се заслужи с мъка или че светът е опасен и враждебен малък омагьосан кръг, ние започваме да привличаме ситуации, които потвърждават тези ранни заключения. Това е моментът, в който се появяват така наречените грешни модели и закони. Тези закони не са вселенски правила за страдание, а фалшиви конструкции на нашето его и на общественото програмиране. Ние приемаме чужди ограничения за свои собствени и след това страдаме от последствията на тези чужди закони, които ни карат да вярваме, че сме малки, слаби и зависими от външни фактори.
Грешните модели на мислене ни внушават, че животът е външен процес, който ни се налага отгоре, от държавата, от родителите, от партньорите или от лошия късмет. Тези модели поддържат състоянието на жертва, където човекът отдава цялата си лична сила на другите. Когато вярваме, че нямаме избор, ние всъщност избираме да нямаме избор. Това е парадоксът на човешката психика, който транзакционният анализ описва чрез концепцията за психологическите игри и ролите на спасител, преследвач и жертва. В тези игри ние влизаме доброволно, макар и несъзнавано, за да получим познати житейски стимули или така наречените удари. Ние търсим потвърждение на нашия сценарий дори то да е свързано с болка и разочарование, защото познатото ни дава фалшиво усещане за сигурност пред страха от неизвестното.
За да променим реалността си, първо трябва да признаем, че няма нищо случайно в това къде се намираме в момента. Хората, които ни нараняват, са наши учители, които ни показват къде все още имаме неразрешени вътрешни конфликти. Ситуациите на липса или напрежение не са наказание от вселената, а обратна връзка от нашата собствена подсъзнателна програма. Когато осъзнаем това, гневът към външния свят започва да се разтваря и се превръща в осъзната отговорност. Ние спираме да питаме защо на мен ми се случва това и започваме да питаме какво ми показва това преживяване и какъв вътрешен закон го е създал.
Вътрешните закони, по които живеем, често са пропит от ограничаващи убеждения. Например законът на борбата, който гласи, че всичко в живота се постига с пот, кръв и тежки жертви, е изцяло грешен модел. Той ни програмира да създаваме трудности, за да докажем своята стойност. Ако премахнем този закон и го заменим със закона на естественото разгръщане и радостното сътворчество, животът спира да бъде бойно поле и се превръща в платно за изкуство. Ние сме творци, защото притежаваме способността да насочваме своето внимание, своята енергия и своите решения към това, което наистина желаем да изразим.
Процесът на осъзнаване изисква кураж да погледнем отвъд маските на нашето социално Аз. В транзакционния анализ съществуват три състояния на Аз-а – Родител, Възрастен и Дете. Грешните житейски модели обикновено се управляват от критичния Родител, който ни насажда чувството за вина и казва какво трябва да правим, или от адаптивното Дете, което се страхува и се бунтува едновременно. Истинският творец в нас се събужда в състоянието на Възрастния. Възрастният вижда реалността такава, каквато е в настоящия момент, без да я пречупва през филтрите на детските травми или родителските забрани. Само от позицията на Възрастния можем да направим нов избор и да пренапишем житейския си сценарий с нови, осъзнати и подкрепящи закони.
Когато разберем, че всяка мисъл е семе, а всяко чувство е емоционална енергия, която привлича сходни вибрации, ние започваме да избираме мислите си с огромно внимание. Това не е празно позитивно мислене, а дълбока вътрешна хигиена. Да бъдеш творец на живота си означава да отмениш старите договори със страха и да сключиш нов договор със собствената си свобода. Това означава да приемеш пълната отговорност за миналото си без чувство за вина, знаеш, че то те е довело до тази точка на пробуждане. Бъдещето не е нещо, което ни очаква зад ъгъла, а нещо, което конструираме в този точен миг чрез нашите реакции, нашите думи и нашите намерения.
Премахването на грешните модели е като почистване на къща от стари, счупени мебели. Първо боли да се разделим с познатия комфорт, защото дори лошият и познат живот изглежда по-сигурен от празното пространство на пълната свобода. Но когато изхвърлим старите сценарии, осъзнаваме, че пространството е наше и че можем да наредим там каквото пожелаем. Ние можем да изберем да живеем в изобилие, в хармония, в мир и в дълбока любов, защото това са естествените закони на вселената, когато тя не е изкривена от човешките страхове и психодрами.
Животът е огледало, което никога не лъже. Той не ни дава това, което искаме с думите си, а това, което сме с цялото си същество и с дълбоките си неосъзнати убеждения. Затова всяка промяна започва навътре. Когато променим вътрешния си отговор на външните дразнители, външният свят се променя в същия миг, защото няма отделеност между нас и реалността ни. Ние сме едновременно творецът, материалът и самото произведение на изкуството, което се самоосъзнава и усъвършенства през вечното настояще.