КАК И ОТ КАКВО СЕ ПРИГОТВЯ ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВО

Хомеопатичните лекарства се приготвят от вещества, които присъстват в света на растенията, животните и минералите, чрез процес на последователно разреждане и разтръскване.
Приготвянето на хомеопатичното лекарство се състои от два основни етапа: разреждане (дилуция) и енергично разтръскване (сукусия). Този процес се нарича потенциране (динамизация).
Етап 1: Първата стъпка е извличането на активното вещество (от растения, минерали, животински източници или химикали). За разтворими вещества – суровият материал се стрива и разтваря в смес от вода и алкохол, за да се получи т.нар. „майчина тинктура“ (mother tincture). За неразтворими вещества – твърдите вещества (като скъпоценни камъни или метал) се подлагат на процес, наречен тритурация. Това представлява продължително стриване с лактоза (млечна захар) до много фин прах, преди да бъдат разтворени в течност на по-късен етап.
Етап 2: Потенциране (разреждане и сукусия): Изходната тинктура или субстанция се разрежда в определено съотношение с дестилирана вода. Използват се две основни скали на разреждане – стотична скала (една част субстанция към 99 части вода). Всяко следващо разреждане е 100 пъти по-малко концентрирано от предишното. И това са обозначенията в края на името на лекарството – 15С е 15 пъти така разредено и динамизирано лекарството. И Десетична скала – съотношение 1:10 (една част субстанция към 9 части вода). Тук се обозначават с D – 1D, 2D и т.н – Шуслеровите соли попадат тук. Ключовият момент е, че между всяко отделно разреждане, разтворът се подлага на енергично и силно разтръскване. В миналото това е ставало на ръка, като са удряли флакона в твърда еластична повърхност (напр. дебела книга с меки кожени корици), а днес се използват специални машини. Смята се, че този процес „активира“ лечебната енергия на веществото и я прехвърля във водата (знаем за паметта на водата). Полученият течен разтвор се използва, като активна съставка, която след това се накапва върху неутрални носители, като малки лактозни гранули, таблетки или се оставя течно.
Процесите на разреждане и сукусия се повтарят многократно, докато не се стигне желаната потенция – 6С, 30С, 200С, 1М (1000 пъти разредено и динамизирано по стотичната скала) и по-високи потенции. Доказано е, че след 12тото такова разреждане в крайния продукт вече няма и една молекула от веществото в лекарството, тъй като е разредено отвъд границата на Авогадро. Интересно тук е, че колкото по-висока е потенцията (т.е. колкото по-разредено и разтръскано), толкова по-силно и дълбоко действащо, всеобхватно – на трите нива УМ, ДУХ, ТЯЛО, е лекарството.
И понеже в хомеопатичното лекарство няма материална субстанция, няма значение една, две или пет гранули ще се приемат. И цялото шише да изпие, пак е една доза. Има значение само повторяемостта на дозите.
Как се установява ефекта на лекарството - доказване (Proving)
Ефектите (хомеопатичната картина) на всяко лекарство се установява чрез тестване върху здрави хора. Този процес, наречен „доказване“, има за цел да определи пълния спектър от симптоми, които дадено вещество може да предизвика, преди да бъде използвано за лечение на болни. Доказването се прави, като се дава от хомеопатичната субстанция, като никой не знае какво приема, на част от тях се дава плацебо, но без тяхно знание и така се записват симптомите и са получени картините.