Пристрастени към драмата: Защо несъзнавано саботираме спокойствието си

Познавате ли хора, чийто живот прилича на безкраен турски сериал? Тъкмо една криза отмине, и на хоризонта вече се задава следващата. Ако няма реален проблем, те ще го измислят, ще раздухат дребна забележка до скандал или ще се забъркат в чужди конфликти. А може би понякога улавяте самите себе си в този капан?
На съзнателно ниво всеки човек казва, че иска мир, хармония и спокойствие. Но в психологията съществува един добре познат феномен – несъзнаваното пристрастяване към драмата. Когато спокойствието най-после настъпи, вместо облекчение, тези хора изпитват тревожност, скука или странна празнота. И неусетно започват да саботират собствения си мир.
Защо психиката ни прави това? Различните психологически школи разглеждат този механизъм от различни ъгли, но всички те стигат до един и същи корен: драмата е защитен механизъм.
 
1. Хаосът като „у дома“ (Теория на привързаността и Психоанализа)
В психоанализата Зигмунд Фройд описва т.нар. натрапчиво повторение – склонността на човека несъзнавано да пресъздава болезнени ситуации от миналото си. Ако едно дете е израснало в семейство с постоянни скандали, напрежение и непредсказуемост, неговата нервна система се настройва на тези честоти.
За такъв човек хаосът е познатата, „безопасна“ територия. Спокойната и стабилна връзка му изглежда скучна, подозрителна или дори плашеща, защото психиката му не знае как да функционира в мир. Затова той несъзнавано провокира конфликти, за да се върне в познатата за него среда.
 
2. Емоционалният адреналин (Невропсихология)
Пристрастяването към драмата има и съвсем реална биохимична основа. По време на скандал, криза или силна тревога, мозъкът ни произвежда мощен коктейл от хормони на стреса – адреналин, кортизол и допамин. Този коктейл дава усещане за прилив на енергия, изострени сетива и „живост“.
С времето тялото развива толерантност и зависимост към тези хормони. Когато животът стане спокоен, нивата на адреналин падат и човек изпада в своеобразна биохимична абстиненция – чувства се отпаднал, празен и неудовлетворен. За да си набави поредната доза, мозъкът започва да търси повод за драма.
 
3. „Негативното внимание е по-добро от никакво“ (Транзакционен анализ)
В Транзакционния анализ хората често влизат в психологически игри и разиграват ролите от Драматичния триъгълник на Карпман (Жертва, Преследвач, Спасител). Основната валута в общуването е вниманието (наричано „емоционално погалване“).
Ако в детството си човек не е получавал безусловна любов и позитивно внимание, той е научил, че единственият начин да бъде забелязан, е чрез проблем, болест или скандал. В зряла възраст драмата му осигурява сцена – тя го поставя в центъра на събитията и му дава усещане за значимост.
 
4. Димна завеса пред вътрешната празнота (Екзистенциална психология)
Понякога драмата е просто перфектното разсейване. Докато сме заети да гасим външни пожари, да обсъждаме чужди предателства или да се тревожим за катастрофални сценарии, ние нямаме време да останем насаме със себе си.
Тишината е плашеща за човек, който носи нелекувани травми, дълбок срам или усещане за безсмислие. Външният шум на драмата заглушава вътрешната болка и ни спестява трудната среща със самите нас.
Как да излезем от капана на драмата?
  • Разпознайте абстиненцията: Когато в живота ви е спокойно и усетите внезапен импулс да ровите в телефона на партньора, да търсите скрит смисъл в нечия дума или да раздухате стар проблем – спрете. Признайте си: „В момента няма реален проблем. Просто нервната ми система скучае и търси познатия адреналин“.
  • Учете тялото си на спокойствие: Мирът се учи. Когато настъпи тишина, не бягайте от нея. Останете в нея, дишайте дълбоко и дайте време на нервната си система да свикне, че липсата на криза е нещо добро, а не затишие пред буря.
  • Поемете отговорност за емоциите си: Излезте от ролята на Жертва, на която „все й се случват лоши неща“. Запитайте се как вие самите допринасяте за напрежението и каква скрита нужда задоволявате чрез него.
Истинската зрялост настъпва тогава, когато спрем да бъркаме силните емоционални сътресения с любов и страст, и открием колко красиво, дълбоко и пълноценно може да бъде тихото спокойствие.