ДУМИТЕ СА КАТО ПЕРА, РАЗПИЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се
държала неучтиво и грубо с нея. Тя веднага съжалила за постъпката си, но
било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да
опитвала младата жена, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния и
мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере
колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да
положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова,
за да изкупиш вината си?" Отговорът бил: „На всичко".
Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко е голямо
отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши
проблема, но и да промени характера си.
— Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна — казал той.
— Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи
пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее
слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато
свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че
й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ
бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя.
Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя
тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да
върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да
просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но
щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
— Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно
перо.
— Сега — казал й старецът — се върни и отново напълни
възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
— Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в
който го оставях пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам
перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо
няма да бъде както преди!
— Права си — казал старецът. — Никога не забравяй, че всяка от
думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво
усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва,
не може да я върне обратно.
Подбирайте думите си добре и мислете,
преди да ги изречете, особено пред онези
хора, които истински обичате.