Из "Болестта, като път" - книга за осъзнаване
Сянката разболява, срещата с нея лекува!
Това е ключът към разгадаването на болестта и изцелението. Симптомът е винаги елемент на сянката, потънал в материалното.
В симптома се проявява онова, което липсва на човека. В симптома човек изживява това, което не е искал да изживее в съзнанието си. Чрез обходния път на тялото симптомът приближава отново човека до целостта.
Принципът на допълнителността се грижи за това целостта, в крайна сметка, да не се наруши. Ако даден човек се съпротивлява да изживее в съзнанието си определен принцип, този принцип „потъва" в тялото му и се проявява като симптом. Това принуждава човека да изживее принципа против волята си и да го осъществи. Така принципът лекува човека - той е телесен заместител на онова, което липсва на душата.
Сега вече разбираме по нов начин старата игра на въпроси и отговори: „Какво ви липсва?" и „Имам този и този симптом". Симптомът показва на практика какво липсва на пациента, защото самият симптом е липсващият принцип, материализирал се и станал видим в тялото.
Нищо чудно, че толкова малко харесваме симптомите си - нали те ни принуждават да осъществим тъкмо онези принципи, които сме искали да избегнем. И така, ние продължаваме да се борим срещу симптомите - без да се възползваме от предоставения ни шанс да ги упот¬ребим за оздравяването си. Тъкмо чрез симптома можем да се научим да познаваме себе си, можем да проникнем в онези извивки на душата си, които ина¬че не бихме открили никога, тъй като се намират в сянката. Тялото е огледало на душата ни - то ни показва и това, което душата не може да прозре без противопоставяне. Но каква полза и от най-доброто огледало, ако не отнесем видяното към себе си? Тази книга ще ви помогне да школувате онзи поглед, от който се нуждаете, за да откривате себе си в симптома.
Сянката прави човека неискрен. Той вярва, че е само това, с което се идентифицира, или че е само такъв, какъвто сам се вижда. Тази самооценка наричаме неискреност. С това имаме предвид неискреност спрямо самия себе си (не някакви лъжи и измами по отношение на други хора). Всички измами на този свят са безобидни в сравнение с тези, с които самият човек си служи цял живот, за да се самозалъгва. Честността към себе си е едно от най-тежките изисквания, пред които можем да бъде изправени. Затова от край време за всички, които търсят истината, самопознанието е било най-важната и най-трудната задача. Самопознанието предполага да откриете себе си, а не аз-а, тъй като „себе си" обхваща всичко, докато Аз-ът, чрез своето разграничаване, непрекъснато възпрепятства познанието на цялото, на себе си. Но за онзи, който се стреми към повече искреност, болестта може да се превърне в чудесно помагало по неговия път. Защото болестта прави човека искрен! В болестния симптом ясно и видимо изживяваме това, което изтласкваме от душата си и искаме да прикрием."